Автор: Евгения Кючукова
Несъмнено пакетът от промени Омнибус, предложен от Европейската комисия, предизвика полемика и поляризация на мненията не само в Европейския парламент, но и в инвестиционните и бизнес среди и в обществото като цяло.
Зададена е посока: намаляване на обхвата на компаниите, които ще публикуват пълни отчети за устойчивост по Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, както и последващо опростяване на самите стандарти за отчитане. В тази връзка е интересно да се проследи какво се случва с отчитането на устойчивостта извън ЕС.
GRI
GRI стандартите са несъмнено най-широко използваната рамка за отчитане още от 90-те години на миналия век. Въпреки своя доброволен характер, те са използвани от редица мултинационални компании преди въвеждането на каквито и да е регулации и задължителни изисквания за отчитане. Понастоящем Глобалният съвет за стандарти за устойчивост (GSSB) работи по различни проекти за допълнение и разширение на съществуващите стандарти, най-ключовите от които са свързани с измененията в климата, биоразнообразието и човешките ресурси. Към момента няма индикации за съществено опростяване на стандартите, което поставя въпроса как те ще се съпоставят с опростените в бъдеще Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Тук следва да си припомним важността на взаимната оперативност и заменяемост на стандартите, подчертавана както от ЕК и EFRAG, така и от GSSB и ISSB.
ISSB
Международните стандарти за отчитане на устойчивостта са в процес на развитие. След публикуването на първите два стандарта S1 и S2, Международният съвет за стандарти по устойчивост (ISSB) работи по редица проекти за допълнение и изменение: биоразнообразие, човешки капитал, както и по разширяване и развитие на стандартите SASB, към които международните стандарти реферират. Към момента няма индикация от страна на ISSB, че стандартите ще бъдат опростени, което поставя отново въпроса за съпоставимост на европейските стандарти след предстоящото опростяване с международните стандарти, които вече официално са приети като база за отчитане от 16 юрисдикции (сред които Австралия, Турция, Сингапур, Бразилия и Нигерия), а още 14 са в процес на приемането им.
Други стандарти
Интересно е и какво се случва с някои от развитите азиатски икономики.
През декември 2024 Китай публикува проект на свои стандарти за отчитане на устойчивостта, които имат много допирни точки както с ESRS, така и с ISSB стандартите. Те ще се прилагат от китайските компании до 2030 година, като обхватът на приложение ще се увеличава поетапно.
По-рано този месец Японският съвет за стандарти по устойчивост (JSSB) публикува японски стандарти за отчитане на устойчивостта, базирани на международните ISSB.
В Индия също се работи фокусирано в посока устойчивост и нейното отчитане, като все повече индийски компании използват GRI, SASB и TCFD стандартите. Към момента в държавата задължение за конкретно отчитане имат само най-големите 1 000 компании, като очакването е обхватът да се разшири постепенно до 2030 година.
Какво се случва в САЩ
В САЩ посоката е към дерегулация на федерално ниво, но в държавата се наблюдава поляризация между отделните щати, в зависимост от политическата им ориентираност. Калифорния, например, прие сериозни стъпки в посока приемане на изисквания за отчитане, свързано с измененията в климата.
В заключение
Можем да кажем, че динамиката в отчитането на устойчивостта тепърва предстои и ще е интересно да се наблюдава как различните регулатори и съставители на стандарти ще хармонизират процеса, който индиректно засяга не само големите компании, но и по-малките участници на пазара.