Kакво точно промени ЕС в края на 2025 г.
ESG и отбраната се превърнаха в чувствителна тема в края на 2025 г., когато Европейският съюз направи важно уточнение в прилагането на рамката за устойчиво финансиране спрямо отбранителния сектор.
С публикуването на Commission Notice C/2025/4950 и Делегиран регламент (ЕС) 2025/1775 Европейската комисия внесе яснота по дългогодишен спорен въпрос. А именно, кога една отбранителна дейност е автоматично несъвместима с ESG критериите и кога не е.
От „спорни“ към „забранени“ оръжия
Ключовата промяна е в дефинициите. Досега рамката за устойчиво финансиране използваше понятието „спорни оръжия“. То беше широко, неясно и беше тълкувано от страна на фондове, индексни доставчици и ESG рейтингови агенции.
Новите текстове стесняват тази дефиниция. Автоматично изключване вече се прилага само за „забранени оръжия“. Това са оръжия, чиято разработка, производство или използване е изрично забранено от международни конвенции, за които държавите членки на ЕС са страни.
На практика това включва противопехотни мини, касетъчни боеприпаси, химически и биологични оръжия. Нищо повече. Оръжия и дейности извън този списък не са автоматично изключени от устойчивите бенчмаркове.
Делегираният регламент се прилага от 30 юни 2026 г., като за вече съществуващите климатични и Paris-aligned бенчмаркове е предвиден преходен период.
Какво означава това на практика
Промяната засяга конкретно режима на климатичните и Paris-aligned бенчмаркове, а не всички ESG фондове по принцип. Тя не въвежда задължение за инвестиране в отбраната. Премахва автоматичното изключване там, където международното право не го изисква.
За инвеститорите това означава по-малко регулаторна неяснота. За част от отбранителния сектор това е излизане от т.нар. „сива зона“, в която компании с легитимни и често двойно приложими дейности бяха третирани като несъвместими с ESG по подразбиране.
Важно уточнение е и ролята на фондовете по чл. 8 и чл. 9 от SFDR. Указанието на Комисията има тълкувателен характер. То не задължава фондовете да включват отбранителни компании. Казва само че, самият сектор „отбрана“ не прави една инвестиция автоматично неустойчива. Крайното решение остава в инвестиционната политика и управлението на риска.
ESG и отбраната в контекста на сигурността на ЕС
В официалните документи Комисията поставя тази промяна в контекста на сигурността и устойчивостта на Съюза. След 2022 г. и войната в Украйна ЕС все по-ясно разглежда отбранителния капацитет като част от стратегическата си устойчивост.
Това е геополитически избор. Не промяна на ценности, а адаптация към среда, в която сигурността вече не е даденост.
Аргументи „за“
От гледна точка на регулацията промяната въвежда по-ясни и предвидими правила. Тя доближава ESG рамката до формалните дефиниции в международното право и намалява риска от свръхконсервативни интерпретации, продиктувани от страх от несъответствие.
За пазарите това означава по-точно ценообразуване на риска и по-малко административни бариери за дейности, не забранени, но досега бяха третирани като такива.
Реални рискове и критики
Критиките не са малко. Най-често посочваният риск е размиване на първоначалния етичен смисъл, с който много инвеститори свързват ESG. За част от пазара тази промяна изглежда като политическо преоразмеряване на устойчивостта спрямо текущи стратегически цели.
Съществува и риск от загуба на доверие сред инвеститори, възприемащи ESG предимно като морална рамка, а не като инструмент за управление на риск и капитал.
Отвъд регулаторния дебат остава и по-дълбокият въпрос. Отбранителната индустрия е сред най-ресурсоемките и замърсяващи производства. Това поставя граници пред всяка рамка, която се опитва едновременно да бъде етична, устойчива и геополитически приложима.
Какво следва
Промяната от края на 2025 г. не затваря дебата. Рамката стъпва върху правни дефиниции. Вместо автоматични изключвания, оставя повече отговорност в ръцете на инвеститорите и управлението.
От една страна стои идеята за устойчивост и етика. От друга нуждата от сигурност в условията на война и геополитически риск. Когато сигурността се превръща в стратегически приоритет, границите на устойчивото финансиране се преначертават.
Дебатът за ESG и отбраната няма да приключи с тази промяна, тъй като балансът между устойчивост, сигурност и геополитика остава динамичен.
Източници:
Делегиран регламент за бенчмарковете (правна промяна) Commission Delegated Regulation (EU) 2025/1775 (от 28.08.2025), публикуван в OJ на 30.12.2025, който изменя Delegated Regulation (EU) 2020/1818 относно дефиницията за оръжия в контекста на устойчивите бенчмаркове. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=OJ%3AL_202501775&utm_source=chatgpt.com
Тук се заменя дефиницията за “controversial weapons” с “prohibited weapons” за повече правна сигурност и консистентност. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=OJ%3AL_202501775&utm_source=chatgpt.com
На страницата на Комисията за Defence Readiness Omnibus изрично се посочва, че има насоки за устойчивото финансиране и се цели по-ясно навигиране на рамката при инвестиции в отбрана. https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-defence-industry/defence-readiness-omnibus_en?utm_source=chatgpt.com
Аналитични позиции, че репутационният риск води до прекомерни изключвания: https://www.bruegel.org/analysis/sustainability-rules-are-not-block-eu-defence-financing-reputational-fears-are?utm_source=chatgpt.com